Иво Христов: Да събудим лунатиците

През 2012 г., в навечерието на стогодишнината от атентата в Сараево, Кристофър Кларк публикува „Лунатиците“. Историческият бестселър разказва в подробности неумолимото стечение на обстоятелствата, което довежда до избухването на Първата световна война. Разказва го не като предопределеност, а като сбор от множество обективни предпоставки и субективни възприятия и действия: страхове, амбиции, изкушения, мнителност, заблуди, а много често и злополучни грешки. Резултата го знаем: 19 милиона убити (застреляни, разпокъсани от снаряди, обгазени, погребани живи в калните окопи край Дойран, издавени в Мазурските блата или жертви на обикновени окопни простуди), десетки милиони осакатени и обезобразени. Плюс още една световна война, пряко следствие от първата.
Да четем книгата на Кларк е вече късно. В Донбас се водят артилерийски престрелки. Умират хора. Лъже се онзи, който мисли, че е наясно със ситуацията. Тя няма прости обяснения, а е сбор от безброй фактори.
Дезинформацията, пиарът и търговията със страх изцяло са превзели медиите и от двете страни и те са сведени до пропагандни рупори. Да избереш кому да вярваш е избор на психологически комфорт, но не и гаранция за добра информираност.
Което не пречи в социалните мрежи едни да величаят руската мощ, а други да вярват в непорочния Запад и злия Путин. Впрочем, през 1914 г. във всички страни ешелоните за фронта са изпращани с музика и възторжени скандирания. Тогава ни Фейсбук, ни Туитър.
Заблуда е да мислим, че съвременните лунатици са по-прозорливи от своите колеги преди век. Всички ние, човеците, в частност европейците, дори държавните лидери, анализаторите от специалните служби, генералите и борсовите играчи, виждаме само части от картината. Какво остава за обикновения гражданин, подложен на истински уотърбординг с дезинформация, вместо с обикновена вода.
Всеки от нас, лунатиците, формира мнение според личните си симпатии и антипатии, културните си предпочитания, по-често според емоционалните си импулси, отколкото след рационален анализ. Често под натиска на обстоятелствата. Това важи за всички политически елити, за нациите също. Разбира се, марксисткият анализ, според който историята е подвластна на обективни закони, е сериозен инструмент за анализ, но човешкият фактор, сборът от индивидуални мисли и воли е често подценяван елемент.
В момента в ход е екзалтация на разрушителни стихии: национализъм, страх, ксенофобия, русофобия, еврофобия, американофобия. В страните, където наближават избори, политически шарлатани гълтат огън като панаирджийски фокусници. Световните лидери разиграват своето шоу. Путин наблюдава маневри. Байдън обявява дата за начало на войната. Зеленски се снима в окопите. Борис Джонсън позира в кабината на изтребител. Дори нашенските проскубани ястреби парадират с решимост. С други думи вихри се бесовщина.
Нищо не може да оправдае милитаристката пропаганда, независимо дали се крие зад грижа за сигурността на Русия или на Украйна, на Европа или на САЩ. Всяка проповед с насочен пръст в момента е в ущърб на мира, без значение кой и за какво пледира. Нищо по-вредно от инфлуенсърския бяс и претенцията, че знаеш. Нищо по-пагубно от упорството да си прав. На етапа, на който сме, никой не може да докаже, само да натрапи правотата си. Всички имат своите аргументи, но какво от това? Всеки сценарий е за предпочитане пред войната.
Единственият критерий, по който трябва да оценяваме ситуацията, е дали думата или действието са крачка към война или стъпка назад. Мълчанието, въздържанието, изслушването днес струват повече от всеки ултиматум, заплаха или предупреждение.
Днес лагерите не са Изток-Запад, демокрация-авторитаризъм. Има два лагера: на мира и на войната.
Лунатици сме. Дано го осъзнаем, преди да полетим от покрива.
Знам, че статусът ми ще подразни мнозина. Той не взема страна. Не предлага манихейски прочит на ситуацията. Но такъв няма. И не това е целта ми. Достатъчно е да свалим градуса на напрежение в общуването. Политическото, медийното и човешкото. Да отпратим търговците на страх и заклинателите. Да не скандираме с агитките.
Често си спомням Отто фон Хабсбург, великият европеец, последният наследник на австро-унгарската корона. През 2004 г. той ми каза: „Войната избухва тогава, когато умрат последните свидетели на предходната“.
Време е да разбудим лунатиците. Първо себе си. Сега.